Член 16а – Право на убежище

(1) Лицата, преследвани по политически причини, се ползват с право на убежище.

 

(2) На алинея (1) не може да се позовава лице, което влиза от държава членка на Европейските общности или от друга трета държава, в която е гарантирано прилагането на Конвенцията за статута на бежанците и Европейската конвенция за правата на човека. Държавите извън Европейските общности, които отговарят на условията на първото изречение, се определят със закон, който изисква съгласието на Бундесрата. В случаите по първото изречение мерките за прекратяване на пребиваването могат да бъдат изпълнявани независимо от подадените срещу тях правни средства за защита.

 

(3) Със закон, който изисква съгласието на Бундесрата, могат да бъдат определени държави, при които въз основа на правното положение, прилагането на правото и общите политически условия е гарантирано, че там не се извършва нито политическо преследване, нито нечовешко или унизително наказание или отношение. Предполага се, че чужденец от такава държава не е преследван, освен ако не представи факти, които обосновават предположението, че противно на това той е политически преследван.

 

(4) В случаите по алинея (3) и в други случаи, които са явно неоснователни или се считат за такива, изпълнението на мерките за прекратяване на пребиваването се спира от съда само ако съществуват сериозни съмнения относно законосъобразността на мярката; обхватът на съдебния контрол може да бъде ограничен и закъснелите доводи могат да не бъдат взети предвид. Подробностите се уреждат със закон.

 

(5) Алинеи (1) до (4) не изключват международни договори между държавите членки на Европейските общности или между тях и трети държави, които, при спазване на задълженията, произтичащи от Конвенцията за статута на бежанците и Европейската конвенция за правата на човека — чието прилагане трябва да бъде гарантирано в договарящите държави — установяват правила за компетентност при разглеждането на молби за убежище, включително взаимното признаване на решенията за убежище.